На твоята планета
Все нямаше и нямаше пътека...
Крила си нарисувах, полетях.
(Нали на всичко е готов човекът,
когато гони някаква мечта?)
И ето ме на твоята планета –
уж същата, но вече с образ нов.
Преминала през толкова небета,
не въздух тук ще дишам.
А любов.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up