На тъмен хълм
Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава.
...На мен не ми е съдено да стигна
последното стъпало към звездите.
На тъмен хълм нощта ме пак въздига
и слага черната превръзка на очите.
Една невинна и последна ласка,
която искам повече от всичко,
преди студът на космоса да срещне
със гребен бял полето на косите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
