vega666 (Младен Мисана)
1672 14305
17.05.2023 г., 23:04 ч.  

На тъмен хълм 

  Поезия
936 13 5

Пътува залезът към своята измама.

И светлината, като вик за помощ,

в последното усилие сияе.

Там някъде - зад хоризонта-кратер,

е туй, което никой не узнава.

...На мен не ми е съдено да стигна

последното стъпало към звездите.

На тъмен хълм нощта ме пак въздига

и слага черната превръзка на очите.

Една невинна и последна ласка,

която искам повече от всичко,

преди студът на космоса да срещне

със гребен бял полето на косите...

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пътуването към звездите е всъщност пътуване към себе си! Искрено и силно! Поздравления за прекрасния стих!
  • Винаги въздействащ,истински и много точен!Младене,Приятелю!!!
  • Харесва ми много. Силни емоции и възприятия отвъд границите на този свят. Сблъсъка на светлината с тъмнината, на полета с абсурдността, на желанието за ласка с грубата действителност и смъртта - като последен дъх преди вечността. Поздравления!
  • Мисля, че отдавна си достигнал „последното стъпало към звездите“, Младене! Поетичният ти дух е много над тях, а твоята метафоричност е ненадмината в съчетание с личното откровение. Такава дълбока поезия, поздравления!...
  • Всичко около нас е толкова тайнствено, че сякаш нямаме очи за небето. Носим със себеси съвсем мъничко познание за света, който ни заобикаля. И в един момент се усещаме, че всичко е илюзия и зад предела на нашето зрение, няма нищо. Остава истина, само топлата ласка от любими същества, които споделят живота ни. Този стих, навежда към размисъл, Младен! Радвам се, че го сподели с нас.
Предложения
: ??:??