На тъмен хълм
Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава.
...На мен не ми е съдено да стигна
последното стъпало към звездите.
На тъмен хълм нощта ме пак въздига
и слага черната превръзка на очите.
Една невинна и последна ласка,
която искам повече от всичко,
преди студът на космоса да срещне
със гребен бял полето на косите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
