Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава.
...На мен не ми е съдено да стигна
последното стъпало към звездите.
На тъмен хълм нощта ме пак въздига
и слага черната превръзка на очите.
Една невинна и последна ласка,
която искам повече от всичко,
преди студът на космоса да срещне
със гребен бял полето на косите...
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
