Пътува залезът към своята измама.
И светлината, като вик за помощ,
в последното усилие сияе.
Там някъде - зад хоризонта-кратер,
е туй, което никой не узнава.
...На мен не ми е съдено да стигна
последното стъпало към звездите.
На тъмен хълм нощта ме пак въздига
и слага черната превръзка на очите.
Една невинна и последна ласка,
която искам повече от всичко,
преди студът на космоса да срещне
със гребен бял полето на косите...
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
