21 мая 2008 г., 12:51

На учителите наши

910 0 0
          Години, години не връщат се обратно...

             само спомени любими, сбират сърца многократно.

             Затихна школото постепенно навред...

             ала ние, керамици... сме пръснати безчет...


             Звънецът невидим сякаш ни сбира,

             от срещите всички черпиме сила,

             за дълго, за дълго мигът в нас живее,

             в сърцата ни тръпка, след тръпка щурее...


            Немирни и буйни, шумящи в часа,

            катедрата стара още Ви помни гласа...

            А сега косите наши побелели правят поклон

            за напътствията верни, за човешкия Ви тон...


            Технологии, история, практики дори,

            всеки от вас, остави богати следи...

            Сърцата усещат... признания даряват,

            само тия, които безкрай заслужават!


                    С уважение и обич, от випуск 1978год.


другарска среща 17.05.2008.

гр. Попово ТК "Петър Лазаров"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...