May 21, 2008, 12:51 PM

На учителите наши

  Poetry
909 0 0
          Години, години не връщат се обратно...

             само спомени любими, сбират сърца многократно.

             Затихна школото постепенно навред...

             ала ние, керамици... сме пръснати безчет...


             Звънецът невидим сякаш ни сбира,

             от срещите всички черпиме сила,

             за дълго, за дълго мигът в нас живее,

             в сърцата ни тръпка, след тръпка щурее...


            Немирни и буйни, шумящи в часа,

            катедрата стара още Ви помни гласа...

            А сега косите наши побелели правят поклон

            за напътствията верни, за човешкия Ви тон...


            Технологии, история, практики дори,

            всеки от вас, остави богати следи...

            Сърцата усещат... признания даряват,

            само тия, които безкрай заслужават!


                    С уважение и обич, от випуск 1978год.


другарска среща 17.05.2008.

гр. Попово ТК "Петър Лазаров"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...