25 мая 2012 г., 13:36

На учителката любима

2.4K 0 1

НА УЧИТЕЛКАТА ЛЮБИМА

 

Учителко моя, любима, едничка,

толкова отдавна ли всичко това беше,

ти, хванала моята малка ръчичка,

с мен търпеливо букви и числа редеше?

 

И разказвайки приказките омайни,

ти ни учеше света голям да открием,

със знанията да разкриваме тайни,

от науката опит, сила да добием.

 

Много учители аз имах любими,

много неща с тяхна помощ открих,

но срещата с първата е неповторима,

теб искам да възпея сега във моя стих.

 

Колко ли пъти аз пак бях ученичка,

със деца и внуци все започвах от АБ-е,

с примера си ми светеше като звездичка

жената с голямото и горещо сърце.

 

Ти беше за нас като майка обична -

самата добра, ти ни учеше на добро.

Ти - почитана, уважавана, лична,

съветваше да се пазим от всякакво зло.

 

Сега, вече с годините посребряла,

години, минали в тревоги, радост и скръб,

спомена за тебе до гроб ще запазя,

спомен за мен тъй много мил, тъй много скъп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Един от най.- скъпите спомни от детството и младостта е този за първата учителка.Радвам се, че и ти го чувстваш така , Нина, и ти благодаря.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...