НА УЧИТЕЛКАТА ЛЮБИМА

Учителко моя, любима, едничка,

толкова отдавна ли всичко това беше,

ти, хванала моята малка ръчичка,

с мен търпеливо букви и числа редеше?

И разказвайки приказките омайни,

ти ни учеше света голям да открием,

със знанията да разкриваме тайни,

от науката опит, сила да добием.

Много учители аз имах любими,

много неща с тяхна помощ открих,

но срещата с първата е неповторима,

теб искам да възпея сега във моя стих.

Колко ли пъти аз пак бях ученичка,

със деца и внуци все започвах от АБ-е,

с примера си ми светеше като звездичка

жената с голямото и горещо сърце.

Ти беше за нас като майка обична -

самата добра, ти ни учеше на добро.

Ти - почитана, уважавана, лична,

съветваше да се пазим от всякакво зло.

Сега, вече с годините посребряла,

години, минали в тревоги, радост и скръб,

спомена за тебе до гроб ще запазя,

спомен за мен тъй много мил, тъй много скъп.