На... Вас!
* * *
На всички Вас, които изливате душата си на лист хартия.
"Крадем" от себе си по-малко,
късчета от нашата душа
и като с пламъчета от запалка
греем в тази "тъмнина",
и колкото сме повече, по-светло става,
раздира се невидимия мрак,
и пламъчетата - игрива лава,
плюшват се и... после пак,
"крадем" от чувствата, "крадем" от трепета,
и сипеме го, като звезден прах,
гребеме щедро - пълним шепите,
без страх от... Бог или Аллах...
И щом се "сблъскам" с ваш'те откеровения,
и докосна се до... вашата душа,
във стих, във проза или в... песнопения,
ще ми се и аз да "съгреша",
и да напиша тука някой ред,
макар за туй и да не съм дорасъл,
и да разкажа във един куплет,
че всяка ваша мисъл е... украса!...
На сърцето ми тъй някак топло става,
макар, че вън започва зима...
И всеки ред от Вас ме сгрява...
Благодаря Приятели,
Благодаря ви,
че ви има....
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
Благодаря,че те има също! 
