* * *
На всички Вас, които изливате душата си на лист хартия.
"Крадем" от себе си по-малко,
късчета от нашата душа
и като с пламъчета от запалка
греем в тази "тъмнина",
и колкото сме повече, по-светло става,
раздира се невидимия мрак,
и пламъчетата - игрива лава,
плюшват се и... после пак,
"крадем" от чувствата, "крадем" от трепета,
и сипеме го, като звезден прах, ...