21 нояб. 2015 г., 00:30

На Владко

477 0 0


Трогателно
и мило,
и копнежно,
забрава,
чистота
и неживяно -

да срещнеш някой призрак,
твойто детство
четиресет години
обитавал,

и той сега,
понапълнял, разведен,
със алкохолен дъх
изрича думи,

целящи да запълнят
безнадеждно
отворената пропаст
помежду ви;

в насипно състояние
ти слага
една четиресетгодишна
липса

и нищо общо сякаш
не налага
да виждаш начин,
с който да се вписва

в живота ти,
поглъщащ като блато
и хубаво, и лошо,
и забрава.

А ти се ще да спреш с ръка
вратата
след него да не хлопне
онемяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...