21.11.2015 г., 0:30

На Владко

472 0 0


Трогателно
и мило,
и копнежно,
забрава,
чистота
и неживяно -

да срещнеш някой призрак,
твойто детство
четиресет години
обитавал,

и той сега,
понапълнял, разведен,
със алкохолен дъх
изрича думи,

целящи да запълнят
безнадеждно
отворената пропаст
помежду ви;

в насипно състояние
ти слага
една четиресетгодишна
липса

и нищо общо сякаш
не налага
да виждаш начин,
с който да се вписва

в живота ти,
поглъщащ като блато
и хубаво, и лошо,
и забрава.

А ти се ще да спреш с ръка
вратата
след него да не хлопне
онемяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...