На Владко

Трогателно
и мило,
и копнежно,
забрава,
чистота
и неживяно -

да срещнеш някой призрак,
твойто детство
четиресет години
обитавал,

и той сега,
понапълнял, разведен,
със алкохолен дъх
изрича думи,

целящи да запълнят
безнадеждно
отворената пропаст
помежду ви;

в насипно състояние
ти слага
една четиресетгодишна
липса

и нищо общо сякаш
не налага
да виждаш начин,
с който да се вписва

в живота ти,
поглъщащ като блато
и хубаво, и лошо,
и забрава.

А ти се ще да спреш с ръка
вратата
след него да не хлопне
онемяла.