24 янв. 2009 г., 12:34

(На)време(нно)то (2006) 

  Поэзия » Любовная
850 0 4

 

 

Поема за време, което го няма.

Поемаме временно курс на промяна.

Променяме времето – непроменено.

Временно търсиш моето време.

 

Временно време на мисли отделяш.

Съвременно мислиш, мен определяш

в ракурса на време, от теб сътворено.

Временно време посветил си на мене.

 

10.06.2006

© Александра Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Петя, ти сама най-добре знаеш, че съм ти го посветила, макар и писано по друг повод... Но, ако искаш потвърждение - да, ето го! Най-силното доказателство е емоцията, която, по твои думи, си изживяла за пореден път.
    И аз те обичам, сестричке!
  • Систърчо, чудесно е, че си го публикувала... Знаеш, че това е едно от стихотворенията ти, които ме разтърсват изцяло... Защото го усещам много близо до себе си... Само не видях къде ми е посвещението... А може би не е нужно, защото ти си ми казала, че си е само за мен... Благодаря ти за емоцията, която изживях за пореден път! Обичам те!!!
  • йесссссссс!
  • Игра на думички със смисъл!
    Да!
Предложения
: ??:??