Jan 24, 2009, 12:34 PM

(На)време(нно)то (2006)

  Poetry » Love
1.1K 0 4

 

 

Поема за време, което го няма.

Поемаме временно курс на промяна.

Променяме времето – непроменено.

Временно търсиш моето време.

 

Временно време на мисли отделяш.

Съвременно мислиш, мен определяш

в ракурса на време, от теб сътворено.

Временно време посветил си на мене.

 

10.06.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Петя, ти сама най-добре знаеш, че съм ти го посветила, макар и писано по друг повод... Но, ако искаш потвърждение - да, ето го! Най-силното доказателство е емоцията, която, по твои думи, си изживяла за пореден път.
    И аз те обичам, сестричке!
  • Систърчо, чудесно е, че си го публикувала... Знаеш, че това е едно от стихотворенията ти, които ме разтърсват изцяло... Защото го усещам много близо до себе си... Само не видях къде ми е посвещението... А може би не е нужно, защото ти си ми казала, че си е само за мен... Благодаря ти за емоцията, която изживях за пореден път! Обичам те!!!
  • йесссссссс!
  • Игра на думички със смисъл!
    Да!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...