11 сент. 2007 г., 15:29

На всички поети

1.1K 0 33
Невероятното извира в нас,
в образи, в мисли и във чувства,
изгаряме в плисналата страст,
превръщаме и спомена в изкуство.

Обричаме, обичаме и любим,
раздаваме се без остатък,
без страх, дано не се изгубим
в този свят за нас тъй бляскав.

Обличаме емоцията в думи,
обливаме стиха във светлина,
умираме и се прераждаме словесно,
лекуваме ранените сърца.

Невероятното, дарено ни от Бога,
в душите нека съхраним
и като нестихваща жарава,
огъня и в други разгорим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...