11.09.2007 г., 15:29

На всички поети

1.1K 0 33
Невероятното извира в нас,
в образи, в мисли и във чувства,
изгаряме в плисналата страст,
превръщаме и спомена в изкуство.

Обричаме, обичаме и любим,
раздаваме се без остатък,
без страх, дано не се изгубим
в този свят за нас тъй бляскав.

Обличаме емоцията в думи,
обливаме стиха във светлина,
умираме и се прераждаме словесно,
лекуваме ранените сърца.

Невероятното, дарено ни от Бога,
в душите нека съхраним
и като нестихваща жарава,
огъня и в други разгорим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...