11.09.2007 г., 15:29

На всички поети

1.1K 0 33
Невероятното извира в нас,
в образи, в мисли и във чувства,
изгаряме в плисналата страст,
превръщаме и спомена в изкуство.

Обричаме, обичаме и любим,
раздаваме се без остатък,
без страх, дано не се изгубим
в този свят за нас тъй бляскав.

Обличаме емоцията в думи,
обливаме стиха във светлина,
умираме и се прераждаме словесно,
лекуваме ранените сърца.

Невероятното, дарено ни от Бога,
в душите нека съхраним
и като нестихваща жарава,
огъня и в други разгорим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...