8 мая 2009 г., 11:12

На Вуйчо ми

3.8K 0 3

 

Отказа да се бориш с рака, замина горе рано.

Съпруга си зачерни клета.

В сърца ни празнота остави само.

Тя сама да се мъчи в несрета.

 

Не поведе дъщеря към олтара.

Не изпрати сина си на бала.

Звучи тъжен звук на китара.

Остана къща тиха, опустяла.

 

На живота усмивката не усети.

И на внуци не чу ти гълчава.

Пиша пак много тъжни куплети.

Май сега друго не ни остава.

 

Гроб,цветя,от приятели букети.

Хубав спомен, тишина и тъга.

Черна мъка, много прошки невзети.

Как на теб се случи точно това?

 

Да ти кажа аз исках много неща.

За неволните грешки да простиш имам молба!

Не направих приживе всичко това.

Ще се грижим за съпруга и две млади деца.

 

Вярвам, че на хубаво място отиде сега!!

 

29.04.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гера Гера Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съчувствието...наистина беше невероятен...аз не успях да му кажа онова, което исках
  • Поклон пред паметта на вуйчо ти!
    Сигурно е бил невероятен човек, щом си написала такъв стих за него!
    Поздравявам те за творбата!

  • Много е хубаво, макар и да започвам коментара си с .
    Изразяваш много ясно болката по загубения човек и правиш всеки един от нас - читателите на това прекрасно произведение съпричастен с твоята болка. Нека сме повече ХОРА, отколото просто ЧОВЕЦИ!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...