May 8, 2009, 11:12 AM

На Вуйчо ми

  Poetry » Other
3.8K 0 3

 

Отказа да се бориш с рака, замина горе рано.

Съпруга си зачерни клета.

В сърца ни празнота остави само.

Тя сама да се мъчи в несрета.

 

Не поведе дъщеря към олтара.

Не изпрати сина си на бала.

Звучи тъжен звук на китара.

Остана къща тиха, опустяла.

 

На живота усмивката не усети.

И на внуци не чу ти гълчава.

Пиша пак много тъжни куплети.

Май сега друго не ни остава.

 

Гроб,цветя,от приятели букети.

Хубав спомен, тишина и тъга.

Черна мъка, много прошки невзети.

Как на теб се случи точно това?

 

Да ти кажа аз исках много неща.

За неволните грешки да простиш имам молба!

Не направих приживе всичко това.

Ще се грижим за съпруга и две млади деца.

 

Вярвам, че на хубаво място отиде сега!!

 

29.04.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гера Гера All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за съчувствието...наистина беше невероятен...аз не успях да му кажа онова, което исках
  • Поклон пред паметта на вуйчо ти!
    Сигурно е бил невероятен човек, щом си написала такъв стих за него!
    Поздравявам те за творбата!

  • Много е хубаво, макар и да започвам коментара си с .
    Изразяваш много ясно болката по загубения човек и правиш всеки един от нас - читателите на това прекрасно произведение съпричастен с твоята болка. Нека сме повече ХОРА, отколото просто ЧОВЕЦИ!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...