8.05.2009 г., 11:12

На Вуйчо ми

3.8K 0 3

 

Отказа да се бориш с рака, замина горе рано.

Съпруга си зачерни клета.

В сърца ни празнота остави само.

Тя сама да се мъчи в несрета.

 

Не поведе дъщеря към олтара.

Не изпрати сина си на бала.

Звучи тъжен звук на китара.

Остана къща тиха, опустяла.

 

На живота усмивката не усети.

И на внуци не чу ти гълчава.

Пиша пак много тъжни куплети.

Май сега друго не ни остава.

 

Гроб,цветя,от приятели букети.

Хубав спомен, тишина и тъга.

Черна мъка, много прошки невзети.

Как на теб се случи точно това?

 

Да ти кажа аз исках много неща.

За неволните грешки да простиш имам молба!

Не направих приживе всичко това.

Ще се грижим за съпруга и две млади деца.

 

Вярвам, че на хубаво място отиде сега!!

 

29.04.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гера Гера Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съчувствието...наистина беше невероятен...аз не успях да му кажа онова, което исках
  • Поклон пред паметта на вуйчо ти!
    Сигурно е бил невероятен човек, щом си написала такъв стих за него!
    Поздравявам те за творбата!

  • Много е хубаво, макар и да започвам коментара си с .
    Изразяваш много ясно болката по загубения човек и правиш всеки един от нас - читателите на това прекрасно произведение съпричастен с твоята болка. Нека сме повече ХОРА, отколото просто ЧОВЕЦИ!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...