На Вуйчо ми
Отказа да се бориш с рака, замина горе рано.
Съпруга си зачерни клета.
В сърца ни празнота остави само.
Тя сама да се мъчи в несрета.
Не поведе дъщеря към олтара.
Не изпрати сина си на бала.
Звучи тъжен звук на китара.
Остана къща тиха, опустяла.
На живота усмивката не усети.
И на внуци не чу ти гълчава.
Пиша пак много тъжни куплети.
Май сега друго не ни остава.
Гроб,цветя,от приятели букети.
Хубав спомен, тишина и тъга.
Черна мъка, много прошки невзети.
Как на теб се случи точно това?
Да ти кажа аз исках много неща.
За неволните грешки да простиш имам молба!
Не направих приживе всичко това.
Ще се грижим за съпруга и две млади деца.
Вярвам, че на хубаво място отиде сега!!
29.04.2009 г.
© Гера Гера Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за съчувствието...наистина беше невероятен...аз не успях да му кажа онова, което исках
-
Поклон пред паметта на вуйчо ти!
Сигурно е бил невероятен човек, щом си написала такъв стих за него!
Поздравявам те за творбата! -
Много е хубаво, макар и да започвам коментара си с.
Изразяваш много ясно болката по загубения човек и правиш всеки един от нас - читателите на това прекрасно произведение съпричастен с твоята болка. Нека сме повече ХОРА, отколото просто ЧОВЕЦИ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
