23 апр. 2010 г., 23:07

На вятъра...

Поэзия

724 0 1

Вратата ми отвори с трясък.
Подхвърли вътре куп листа
и малко сладкодумен пясък,
да ми разкаже за едни места...
Разкъса лесно хубавата книга.
Езикът му не бе цветист,
едва изрече...
Спри да мислиш, стига!
Не виждаш ли, че си безпътен глист!
Нахрани се от сляпата ми вяра,
ухили се и продължи...
Да гълта всичко в сиво звяра...
Убих го, без дори да изръмжи.
Събудих се. Пролази мисъл.
Какъв голям съм, напорист!
Но нищо, че не съм написал,
пред мен показа бял и гладък лист...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬