На ябълката двете половини
Ти беше вятърът немирен,
буйно разлюлял житата.
Аз, пролетният дъх ефирен,
заспал блажено сред цветята.
Ти беше като океана.
Аз, бистрата река пенлива.
Ти бе скала, до мен опряна.
А аз до теб - бреза свенлива.
Ти беше горд красив елен.
Аз – влюбена сърничка нежна.
Орел бе ти, в небето устремен.
Аз, плаха гълъбица нежна.
И още е така. След много дни и нощи,
ти – огън, аз – вода, един до друг сме още.
На ябълката сладка двете половини,
земята благодатна и небето синьо,
пясъчните дюни и вълните морски,
гъстите дъбрави и цветята горски,
слънцето, огряло облаците сиви –
само като цяло ние сме щастливи.
*******************************************************
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
Поздравления 
