На ябълката двете половини
Ти беше вятърът немирен,
буйно разлюлял житата.
Аз, пролетният дъх ефирен,
заспал блажено сред цветята.
Ти беше като океана.
Аз, бистрата река пенлива.
Ти бе скала, до мен опряна.
А аз до теб - бреза свенлива.
Ти беше горд красив елен.
Аз – влюбена сърничка нежна.
Орел бе ти, в небето устремен.
Аз, плаха гълъбица нежна.
И още е така. След много дни и нощи,
ти – огън, аз – вода, един до друг сме още.
На ябълката сладка двете половини,
земята благодатна и небето синьо,
пясъчните дюни и вълните морски,
гъстите дъбрави и цветята горски,
слънцето, огряло облаците сиви –
само като цяло ние сме щастливи.
*******************************************************
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
Поздравления 
