20 авг. 2016 г., 19:28  

Наближава

610 1 4

"Не отминавай никое" Обичам те! "..."

                           Николай Христозов 

 

НАБЛИЖАВА 


Р.Чакърова 

 

Септември наближава в мен и пак 
 тъгата с него бавно се завръща. 
Притиска ме прииждащия мрак, 
надвиснал над прозореца ми в къщи. 

 

Ще влезе тук... И ще изпълни с дъх 
на плесен и последната надежда
на струпалия се под стряхата ми мъх... 
Отново спомените се подреждат 

 

за танц из мойте неспокойни сънища
и дращят по фалшивите ми струни... 
Пред тях мечтите тъжно се огъват 
и чезнат в редовете нецелунати. 

 

Ятата ще се втурнат с крясък диво 
в душата ми, от чакане разнищена,
а думите, неистово красиви, 
ще се вплетат отново здраво в нищото. 

 

Жестоко е. Почти до кръв и песен... 
От корен до върха ще затрепери 
стихът ми в наближаващата есен, 
ако Септември обич не намери... 

 

Лондон 19/08 /2016 '  12:26 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....