9 июл. 2020 г., 09:08

Началото на края 

  Поэзия » Оды и поэмы, Другая
817 0 0

(1)

Лежа в пръстта, гледам те слънце,
пролетно утро, облаци бели,
кръвта ми попива в земята, потъвам,
очите са мътни, за небето копнеят.

 

(2)

Аз паднах. Паднах от върха, недостъпен,
паднах прободен, ранен бях жестоко,
паднах предаден, паднах изгубен,
паднал демон, за жертва нарочен.

 

(3)

Прободен от ангел, разперил крилете,
красиви и светли, не можах да те спра.
Не исках да спирам, макар че усетих,
усетих как разкъсваш моята душа...

 

(4)

И падах ли падах, достигнах земята,
очите ми гаснещи, приковани, в плен,
ореолът ти небе е, протягам ръката си,
ти гледаш студено, отлиташ без мен...

 

(5)

И сам съм в пръстта, от кръв размекната,
сам съм когато започва да вали,
майски дъжд, далечен гръм отеква там,
в небето вперени са мъртвите очи...

 

Николай Цветинов (Meddle), 2009

Между Демони и Божества (XXIV)

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??