11 июн. 2015 г., 17:36

Наченки на ... 

  Поэзия » Другая
394 0 3

Наченки на ...

 

Грехопадението на нощта

изхвърли блудници навън,

дяволи подклаждаха пещта

за техния разгулен сън.

 

Клошари лягаха пияни

по тротоарите на завет,

а кучетата разбесняни

търсеха въображаем плет.

 

Домът на всички бе градът,

със блясъци неонови подмамващ,

по-бързо да настъпи Адът

със смърт живота ни подхранващ.

 

И в този час се скитах аз –

безпътник никому немил,

 

търсещ да намери вас –

сенки на живот открил.

 

 

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • благодаря Младен,Стойна, Анастасия
    оценявам вашето внимание, хубава нощ вече
  • Малко зловещо ми звучи, но пък е много оригинално и ивтересно!
    Поздравявам те най-вече за утвърдения ти стил на писане, Бойко!
    Поздрав от мен и по-ведри теми!
  • С финала си Бойко ми припомни знаменитата констатация на древногръцкия поет Пиндар: "Сън на сянка е човекът!"

    Оригинален текст си написал:

    "по-бързо да настъпи Адът със смърт живота ни подхранващ."

    Често имаш неочаквани хрумвания, а те ми импонират! Поздрав!
Предложения
: ??:??