25 дек. 2020 г., 04:18

Нацупени

893 0 0

Намусени ставаме рано с теб двама.

Кафето се пие първо, а после говорим на тавана.

Сърдити на света, постоянно един с друг спорим

дали за живота, дали за съдбата...

Накрая все някой затръшва вратата

и сърдим се като деца без бонбони.

Обърнали сме си гръб и сълзи ще роним...

А се обичаме.

И колкото и да отричаме,

един без друг трудно ще дишаме.

Един без друг не можем за малко,

камо ли вечно сами да се лутаме. Ще е жалко.

Спираме спора изведнъж, така както е почнал

и се прегръщаме и се заричаме,

че няма да допуснем пак да си викаме.

И двамата знаем, че това ще е до утре,

но ни е важно, че се обичаме.

И днес. И утре... Чак до притихване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вася Янчовичина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...