3 мая 2010 г., 00:19

Над горящия хребет

Поэзия » Любовная

812 0 19

Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ.
В тишините до Теб ще летя до последно.
Ще набъбва мълчание в стон...
Две души се познаха над горящия хребет
и в небето затърсиха дом.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sofia_air (Людмила Билярска)

Здрасти, Жоро! Усмивка и за теб по случай утрешния ти празник! Хубав ден е и за мен - синът ми ти е съименик. Бъди щастлив!
---
Благодаря ти за добрите думи, Анна! Поздрави!
---
Здравей, мила Петинка! Обич за теб!!!

2010-05-05T16:01:04+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прекрасен стих, Люси!

2010-05-05T15:47:25+03:00
Човек (Анна Станоева)

Харесва ми. Финала особено.

2010-05-05T15:44:54+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-05-05T09:08:59+03:00
sofia_air (Людмила Билярска)

Благодаря ви за времето, което отделихте, за да спрете до стиха ми и за добрите думи, които ми оставихте! Прекрасни сте, Никол и Нели!

2010-05-04T19:07:49+03:00