Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ.
В тишините до Теб ще летя до последно.
Ще набъбва мълчание в стон...
Две души се познаха над горящия хребет
и в небето затърсиха дом.
© Людмила Билярска Всички права запазени
---
Благодаря ти за добрите думи, Анна! Поздрави!
---
Здравей, мила Петинка! Обич за теб!!!