Надали
И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.
Омръзнаха ми кървави турнири,
и блясъкът помпозен и фалшив.
И шутът, който вечно тъжно свири,
за упокой, а искам да съм жив.
Животът ми е поход кръстоносен,
единствен спътник, верен – любовта,
цери душата, в опит, нескопосан,
да ми е щит, да променим света.
От белези, пробойни и пролуки,
прокъсан флаг е моята душа.
Любов, поспри! Аз май, че съм дотука,
дори не зная как да те теша.
И хич не ми замазвай пак очите,
че щом те няма много ще боли.
Спокойно ще живея без мечтите...
Спокойно, да. Живея... Надали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
