Patrizzia (Надежда Ангелова)
2108 18338
18.08.2021 г., 9:55 ч.

Надали 

  Поезия
263 3 11

И бронята ми е съвсем ръждива,
заглъзна конят в близката река.
С химери малодушно се опивам,
че рицарите правят и така.

 

Омръзнаха ми кървави турнири,
и блясъкът помпозен и фалшив.
И шутът, който вечно тъжно свири,
за упокой, а искам да съм жив.

 

Животът ми е поход кръстоносен,
единствен спътник, верен – любовта,
цери душата, в опит, нескопосан,
да ми е щит, да променим света.

 

От белези, пробойни и пролуки,
прокъсан флаг е моята душа.
Любов, поспри! Аз май, че съм дотука,
дори не зная как да те теша.

 

И хич не ми замазвай пак очите,
че щом те няма много ще боли.
Спокойно ще живея без мечтите...
Спокойно, да. Живея... Надали.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??