Надежда

25 авг. 2005 г., 22:28

Поэзия

859 0 2

Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.

Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.

Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.

Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.

И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!

Надежда

Свързани произведения

Комментарии

Предложения