Надежда
Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.
Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.
И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.
Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.
И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
