25.08.2005 г., 22:28 ч.
Надежда
Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.
Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.
И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.
Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.
И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!
© Здравка Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нека да се случи чудото!
-
Да се сбъдне!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
