Надежда

25.08.2005 г., 22:28 ч.

Поезия

915 0 2

Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Предложения