Elda (Лора)
34 522
1 нояб. 2009 г., 18:14

Надежда 

  Поэзия
637 0 6

Една надежда чука плахо на мойта врата.

С тъга я поглеждам.

Виждам в очите й доброта.

 

Протягам свойта ръка.

Без надежда - ей така.

Да дам нещо от мен,

да се стопля и аз във студа.

Утре ще е нов ден.

Няма надежда -

ще пада отново снегът

и други надежди ще търсят парчета от мойта душа.

Студът пак ще сковава измръзналите ми рамена.

 

Но не бива надежда да остава сама!

© Лора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви искрено!
  • Голямата моя надежда е зряла!-
    убивана вечер, осъмвала цяла.
    След дългото скитане тя си замина -
    изгаряла в лято, студувала в зима...

    Благодаря за тъгата и за естетиката на това чувство в твоите стихове...
  • поздрав... много хубав стих..
  • Поздрав и от мен,за стихчето и за надеждата!Хубава вечер,Лора!
  • не бива...
    много хубав стих...
  • Наистина не бива!
    И на нея сигурно и е студено...
    А снегът пак ще се стопи напролет!
    Красиво е!
Предложения
: ??:??