Една надежда чука плахо на мойта врата.
С тъга я поглеждам.
Виждам в очите й доброта.
Протягам свойта ръка.
Без надежда - ей така.
Да дам нещо от мен,
да се стопля и аз във студа.
Утре ще е нов ден.
Няма надежда -
ще пада отново снегът
и други надежди ще търсят парчета от мойта душа.
Студът пак ще сковава измръзналите ми рамена.
Но не бива надежда да остава сама!
© Лора All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
