Една надежда чука плахо на мойта врата.
С тъга я поглеждам.
Виждам в очите й доброта.
Протягам свойта ръка.
Без надежда - ей така.
Да дам нещо от мен,
да се стопля и аз във студа.
Утре ще е нов ден.
Няма надежда -
ще пада отново снегът
и други надежди ще търсят парчета от мойта душа.
Студът пак ще сковава измръзналите ми рамена.
Но не бива надежда да остава сама!
© Лора All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
