Една надежда чука плахо на мойта врата.
С тъга я поглеждам.
Виждам в очите й доброта.
Протягам свойта ръка.
Без надежда - ей така.
Да дам нещо от мен,
да се стопля и аз във студа.
Утре ще е нов ден.
Няма надежда -
ще пада отново снегът
и други надежди ще търсят парчета от мойта душа.
Студът пак ще сковава измръзналите ми рамена.
Но не бива надежда да остава сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
