Една надежда чука плахо на мойта врата.
С тъга я поглеждам.
Виждам в очите й доброта.
Протягам свойта ръка.
Без надежда - ей така.
Да дам нещо от мен,
да се стопля и аз във студа.
Утре ще е нов ден.
Няма надежда -
ще пада отново снегът
и други надежди ще търсят парчета от мойта душа.
Студът пак ще сковава измръзналите ми рамена.
Но не бива надежда да остава сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
