28 сент. 2014 г., 20:59

Надежда

1.1K 0 0

В училище имах една съученичка, която се казваше Надежда.

Всички я отбягваха, а когато това не се случваше, я биеха.

Тя имаше матово черна коса и прекрасни големи чисти очи.

Вярно, косата и беше сплъстена, но какво от това...

Надежда имаше проблем.

Той се изразяваше в това, че гледаше

всичко с големите си, очи и се радваше на всички, както на учителите, така и на моите съученици 

и се усмихваше на всички.

Тя не беше умна.

Тя гледаше и само се усмихваше. 

Казват и че е курва.

Тя се усмихва и гледа топло този, който я обижда.

Надежда имаше само двойки.

Никой не искаше да я слуша и да гледа нейните чисти лайнянокафеви очи.

На това училище не му трябваше Надежда.

Трябваха му свине.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...