Часовника тик-така...
Минутите се нижат в часове...
Аз стоя в ъгъла и плача.
И се надявам да се върнеш при мен.
Какво направих?
В какво сгреших?
С какво е по-добра от мен?
Защо избра тя да изпълва твоя ден?
Къде отлетяха клетвите за вярност?
Къде изчезна любовта?
Върни се при мен и ми кажи поне Благодаря!
Но вратата зее празна...
Навсякъде е тишина.
Аз се побърквам все повече.
Започнах да си говоря сама.
Стените ме слушат и плачат без глас.
А часовника тик-така...
Отмерва поредният час...
Поглеждам към ножа.
Искам да изрежа сърцето си от мен.
Но спирам.
Нека поне надежда му оставя,
че ще се влюби отново в някой като теб.