Заспивам винаги с надеждата да те сънувам,
така ще бъда заедно със теб поне в нощта,
така ще мога във съня си твоя глас да чувам
и няма все да ме измъчва черна самота.
Когато във съновиденията се промъкне твоето лице,
пред мен заставаш ти красива, млада,
във тези часове изцяло е щастливо моето сърце,
на сутринта благодаря на Бог за щедрата награда.
Така и не успях да спра да те обичам,
макар, че някога желаех да се случи именно това,
но днес със радост името ти аз изричам
и бледи са за чувствата ми моите слова.
И ако любовта ми надживее и смъртта,
едва ли ще се чудя аз – че няма тук измама,
заради безкрайната ми обич след години самота
Бог ще те направи може би във Рая моя дама.
© Константин Цанков Все права защищены