Надежда
Заспивам винаги с надеждата да те сънувам,
така ще бъда заедно със теб поне в нощта,
така ще мога във съня си твоя глас да чувам
и няма все да ме измъчва черна самота.
Когато във съновиденията се промъкне твоето лице,
пред мен заставаш ти красива, млада,
във тези часове изцяло е щастливо моето сърце,
на сутринта благодаря на Бог за щедрата награда.
Така и не успях да спра да те обичам,
макар, че някога желаех да се случи именно това,
но днес със радост името ти аз изричам
и бледи са за чувствата ми моите слова.
И ако любовта ми надживее и смъртта,
едва ли ще се чудя аз – че няма тук измама,
заради безкрайната ми обич след години самота
Бог ще те направи може би във Рая моя дама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Цанков Всички права запазени