9.07.2014 г., 22:57 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
365 0 0

Заспивам винаги с надеждата да те сънувам,

така ще бъда заедно със теб поне в нощта,

така ще мога във съня си твоя глас да чувам

и няма все да ме измъчва черна самота.

 

Когато във съновиденията се промъкне твоето лице,

пред мен заставаш ти красива, млада,

във тези часове изцяло е щастливо моето сърце,

на сутринта благодаря на Бог за щедрата награда.

 

Така и не успях да спра да те обичам,

макар, че някога желаех да се случи именно това,

но днес със радост името ти аз изричам

и бледи са за чувствата ми моите слова.

 

И ако любовта ми надживее и смъртта,

едва ли ще се чудя аз – че няма тук измама,

заради безкрайната ми обич след години самота

Бог ще те направи може би във Рая моя дама.

© Константин Цанков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??