Jul 9, 2014, 10:57 PM

Надежда

  Poetry » Love
506 0 0

Заспивам винаги с надеждата да те сънувам,

така ще бъда заедно със теб поне в нощта,

така ще мога във съня си твоя глас да чувам

и няма все да ме измъчва черна самота.

 

Когато във съновиденията се промъкне твоето лице,

пред мен заставаш ти красива, млада,

във тези часове изцяло е щастливо моето сърце,

на сутринта благодаря на Бог за щедрата награда.

 

Така и не успях да спра да те обичам,

макар, че някога желаех да се случи именно това,

но днес със радост името ти аз изричам

и бледи са за чувствата ми моите слова.

 

И ако любовта ми надживее и смъртта,

едва ли ще се чудя аз – че няма тук измама,

заради безкрайната ми обич след години самота

Бог ще те направи може би във Рая моя дама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...