27 мая 2016 г., 15:09

Надежда 

  Поэзия » Любовная
412 3 7

 

Надежда
По златната пътека към брега,
танцуваше за мен една надежда
в атлаза на заспалата вода,
с раздиплeна от трепети одежда.

 

Погалваше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
се слях с магията самичка.

 

От нейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.

 

Бе танц на спомен и забрава,
на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??