Надежда
По златната пътека към брега,
танцуваше за мен една надежда
в атлаза на заспалата вода,
с раздиплeна от трепети одежда.
Погалваше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
се слях с магията самичка.
От нейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.
Бе танц на спомен и забрава,
на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados