May 27, 2016, 3:09 PM

Надежда 

  Poetry » Love
410 3 7

 

Надежда
По златната пътека към брега,
танцуваше за мен една надежда
в атлаза на заспалата вода,
с раздиплeна от трепети одежда.

 

Погалваше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
се слях с магията самичка.

 

От нейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.

 

Бе танц на спомен и забрава,
на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??