11 июл. 2017 г., 22:55
Надежда
Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем
в пластмасов свят и облачен.
Неусетили слънчеви мрежи
бръмкат, умират и позите.
Измислих една игра за теб.
Лицето ми ще е вятърно.
Тънка бръчка – фино въже,
за смелчаги пирати от пясък...
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесах. Поздрави от мен
-
Интересно... Хареса ми много!
-
Хареса ми! Браво!
-
Йоана, много е нежно и чисто! Поздравчета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
За жалост мнозина са неподготвени за новаторството ти. В тази страна, уви,
продължават да се котират най-вече римушките. Но слънцето на поезията,
рано или късно, разкъсва облаците надвиснали над нея и шедьоврите засияват!
Бъди благословена да пишеш все така и не следвай съветите на съмнителни,
макар и мастити учители.