11.07.2017 г., 22:55 ч.
Надежда
Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем
в пластмасов свят и облачен.
Неусетили слънчеви мрежи
бръмкат, умират и позите.
Измислих една игра за теб.
Лицето ми ще е вятърно.
Тънка бръчка – фино въже,
за смелчаги пирати от пясък...
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесах. Поздрави от мен
-
Интересно... Хареса ми много!
-
Хареса ми! Браво!
-
Йоана, много е нежно и чисто! Поздравчета!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За жалост мнозина са неподготвени за новаторството ти. В тази страна, уви,
продължават да се котират най-вече римушките. Но слънцето на поезията,
рано или късно, разкъсва облаците надвиснали над нея и шедьоврите засияват!
Бъди благословена да пишеш все така и не следвай съветите на съмнителни,
макар и мастити учители.