Надежда

11.07.2017 г., 22:55 ч.

Поезия

355 4 5

Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...
Разпилени мъниста живеем
в пластмасов свят и облачен.
Неусетили слънчеви мрежи
бръмкат, умират и позите.
Измислих една игра за теб.
Лицето ми ще е вятърно.
Тънка бръчка – фино въже,
за смелчаги пирати от пясък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Предложения