Надежда

Поезия

468 4 5

Тишината е спряла край мен.
Всички мисли са на обратно.
Леко развилнял се ме шепне
омагьосано вентилаторът...

Разпилени мъниста живеем
в пластмасов свят и облачен.
Неусетили слънчеви мрежи
бръмкат, умират и позите.

Измислих една игра за теб.
Лицето ми ще е вятърно.
Тънка бръчка – фино въже,
за смелчаги пирати от пясък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Йоана - ти си уникална поетеса. Талантът ти няма равен!
За жалост мнозина са неподготвени за новаторството ти. В тази страна, уви,
продължават да се котират най-вече римушките. Но слънцето на поезията,
рано или късно, разкъсва облаците надвиснали над нея и шедьоврите засияват!
Бъди благословена да пишеш все така и не следвай съветите на съмнителни,
макар и мастити учители.

2018-04-30T12:02:48+03:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Харесах. Поздрави от мен

2017-07-13T10:25:30+03:00
Eia (Росица Танчева)

Интересно... Хареса ми много!

2017-07-13T10:10:33+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хареса ми! Браво!

2017-07-12T06:06:20+03:00
rocker (Велин)

Йоана, много е нежно и чисто! Поздравчета!

2017-07-11T23:06:41+03:00