30 июл. 2019 г., 07:51

Надежда

729 0 0

ако днес съм тук, а утре не

ще остане ли извън мен част от моето сърце

а ако е пусто то

дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато

как на всичко хубаво гръб обърна

и от великан в джудже се превърна

но в мрака борбата е трудна

а мъглата безжалостно го обгърна

на стената портретът му виси

но оцветен е в черни бои

и на него не му понася така

в тази постоянна тъмнина

но знам надежда намира то

ще навакса за всичко пропуснато

с демоните докрай ще се пребори

и сърцето тялото няма да събори.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Aaa Aaa Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...