30.07.2019 г., 7:51

Надежда

722 0 0

ако днес съм тук, а утре не

ще остане ли извън мен част от моето сърце

а ако е пусто то

дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато

как на всичко хубаво гръб обърна

и от великан в джудже се превърна

но в мрака борбата е трудна

а мъглата безжалостно го обгърна

на стената портретът му виси

но оцветен е в черни бои

и на него не му понася така

в тази постоянна тъмнина

но знам надежда намира то

ще навакса за всичко пропуснато

с демоните докрай ще се пребори

и сърцето тялото няма да събори.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Aaa Aaa Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...