30.07.2019 г., 7:51

Надежда

721 0 0

ако днес съм тук, а утре не

ще остане ли извън мен част от моето сърце

а ако е пусто то

дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато

как на всичко хубаво гръб обърна

и от великан в джудже се превърна

но в мрака борбата е трудна

а мъглата безжалостно го обгърна

на стената портретът му виси

но оцветен е в черни бои

и на него не му понася така

в тази постоянна тъмнина

но знам надежда намира то

ще навакса за всичко пропуснато

с демоните докрай ще се пребори

и сърцето тялото няма да събори.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Aaa Aaa Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...