30 jul 2019, 7:51

Надежда

723 0 0

ако днес съм тук, а утре не

ще остане ли извън мен част от моето сърце

а ако е пусто то

дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато

как на всичко хубаво гръб обърна

и от великан в джудже се превърна

но в мрака борбата е трудна

а мъглата безжалостно го обгърна

на стената портретът му виси

но оцветен е в черни бои

и на него не му понася така

в тази постоянна тъмнина

но знам надежда намира то

ще навакса за всичко пропуснато

с демоните докрай ще се пребори

и сърцето тялото няма да събори.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aaa Aaa Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...