30 jul 2019, 7:51

Надежда

726 0 0

ако днес съм тук, а утре не

ще остане ли извън мен част от моето сърце

а ако е пусто то

дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато

как на всичко хубаво гръб обърна

и от великан в джудже се превърна

но в мрака борбата е трудна

а мъглата безжалостно го обгърна

на стената портретът му виси

но оцветен е в черни бои

и на него не му понася така

в тази постоянна тъмнина

но знам надежда намира то

ще навакса за всичко пропуснато

с демоните докрай ще се пребори

и сърцето тялото няма да събори.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Aaa Aaa Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...