25 мар. 2020 г., 08:08

Надежда

1.1K 0 0

 

Запалих цигара, взех пепелника. Погледнах го втренчено, а всякаш тебе виждах в него. Дръпнах от цигарата, задраска в гърлото ми. Издишах силна струя дим. Част от него попадна в очите ми. Насълзиха се, дали от дима или от спомена за теб, не знам.

 

   Взех чашата с кафе, изпих огромна глътна. Забравил съм захарта. Сбръчках вежди, от горчивото или от тъгата по теб... Не знам. Погледнах остатъка, от черното кафе. Напомня ми на моята душа след теб.

 

   Погледнах през прозореца, мрачно и студено е навън. Дърпам втори път от цигара, този път още повече. Залютя ми отново. Издишах дима, направих си кръгчета. Погледнах двете глътки черно кафе. Приближих чашата отпих. Този път нищо, всякаш свикнал съм с вкуса.

 

    Остана малко от горящата цигара. Усещам топлината по пръстите си, ала навън е зима. Поглеждам календара, Ноември е тук. Двама нещастници събрали сме се. Всеки гони своето.

 

    Допуших тежката цигара. Чашата с кафе е празна. Навън появи се слънце. Погледнах към пепелника, а там седеше ти.

 

    Стана, хвана ръката ми. Приближи се. Прегърна ме с топлите си ръце. Погледна ме в очите, всякаш нещо имаш да ми кажеш. Ала гледаш и мълчиш, все едно любуваш се. На мен или на мига... Не знам.

 

    Алармата звънна. Отворих очи. Навън слънце пече. Изпотен съм, Август е.

 

   Не пия кафе, спрях цигарите преди години. Нямам пепелник. И тебе те няма. Отиде си отдавна.

  Ах сънища проклети, от де се взехте. Мътните ви взели. Проклетници!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....